| Глава 2 |
1 | Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
|
2 | Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
|
3 | И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
|
4 | Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
|
5 | Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
|
6 | За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
|
7 | така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
|
8 | Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
|
9 | Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
|
10 | А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
|
11 | да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
|
12 | А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
|
13 | духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
|
14 | Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
|
15 | Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
|
16 | На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
|
17 | Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
|