Bulgarian Bible

Матей 20

Матей

Index

Глава 21

1

 

 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: 

 


2

 

 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. 

 


3

 

 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 

 


4

 

 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: 

 


5

 

 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”. 

 


6

 

 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; 

 


7

 

 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 

 


8

 

 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. 

 


9

 

 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините! 

 


10

 

 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя? 

 


11

 

 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски. 

 


12

 

 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: 

 


13

 

 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп. 

 


14

 

 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. 

 


15

 

 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: 

 


16

 

 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: — “Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?” 

 


17

 

 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува. 

 


18

 

 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 

 


19

 

 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. 

 


20

 

 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? 

 


21

 

 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. 

 


22

 

 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите. 

 


23

 

 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт? 

 


24

 

 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. 

 


25

 

 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте: 

 


26

 

 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк. 

 


27

 

 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща. 

 


28

 

 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 

 


29

 

 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 

 


30

 

 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. 

 


31

 

 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 

 


32

 

 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате. 

 


33

 

 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 

 


34

 

 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 

 


35

 

 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 

 


36

 

 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 

 


37

 

 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 

 


38

 

 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 

 


39

 

 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 

 


40

 

 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 

 


41

 

 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. 

 


42

 

 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”? 

 


43

 

 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 

 


44

 

 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне. 

 


45

 

 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 

 


46

 

 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк. 

 


Матей 22

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: