Глава 14

 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; 

 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него. 

 Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа; 

 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 

 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. 

 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода. 

 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. 

 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя. 

 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. 

 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата. 

 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. 

 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса. 

 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете. 

 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. 

 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна. 

 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. 

 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 

 А Той рече: Донесете ги тук при Мене. 

 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа. 

 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. 

 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца. 

 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. 

 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. 

 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. 

 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 

 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. 

 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 

 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 

 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. 

 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! 

 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 

 И като влязоха в ладията, вятърът утихна. 

 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син. 

 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя. 

 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни; 

 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.