| Глава 10 |
1 | Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
|
2 | Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
|
3 | Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
|
4 | Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
|
5 | Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
|
6 | Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
|
7 | При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
|
8 | Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
|
9 | Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
|
10 | Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
|
11 | С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
|
12 | Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
|
13 | Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
|
14 | Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
|
15 | Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
|
16 | Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
|
17 | Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
|
18 | Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
|
19 | Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
|
20 | Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
|
21 | Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
|
22 | Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
|