| Глава 6 |
1 | А Иов в отговор рече: -
|
2 | Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
|
3 | Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
|
4 | Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
|
5 | Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
|
6 | Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
|
7 | Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
|
8 | Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
|
9 | Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
|
10 | Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
|
11 | Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
|
12 | Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
|
13 | Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
|
14 | На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
|
15 | Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
|
16 | Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
|
17 | Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
|
18 | Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
|
19 | Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
|
20 | Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
|
21 | Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
|
22 | Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
|
23 | Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
|
24 | Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
|
25 | Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
|
26 | Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
|
27 | Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
|
28 | Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
|
29 | Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
|
30 | Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
|