Глава 1

 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена, 

 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. 

 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах. 

 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан. 

 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това : От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви? 

 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха. 

 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме. 

 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм. 

 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене. 

 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си. 

 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него 

 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч. 

 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това : От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 

 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? 

 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря. 

 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник 

 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач; 

 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): - 

 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните* места на полето ти! Как паднаха Силните. 

 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните. 

 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро. 

 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен. 

 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете. 

 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. 

 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните* места на полето ти 

 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. 

 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!