Глава 1

 Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях? 

 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му. 

 Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него. 

 Юда, прочее възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях в Везек десет хиляди мъже. 

 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 

 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. 

 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали трохи под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря. 

 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завлякоха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън. 

 Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни. 

 Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая; 

 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер). 

 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Аса за жена. 

 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 

 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е? 

 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде гоните извори и долните извори. 

 И потомците на кенееца, Моисевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете. 

 Тогава Юда отиде с братята си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма. 

 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. 

 Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. 

 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове. 

 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес. 

 Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях. 

 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз). 

 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост. 

 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 

 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес. 

 Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивреам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя. 

 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем. 

 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им. 

 Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. 

 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; 

 но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. 

 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък. 

 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината; 

 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък. 

 А пределите на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.